Русенски Лом

Сибирската телчарка (Polygala sibirica), вид познат на българската флора от 1997 г. може да се срещне в пасищата със степни характеристики. В Русенски Лом има малка популация от около 150 растения в открития, добре отводнен и затревен склон на каньона. Други растения, срещани в сухите полу-естествени пасища са ендемитите Ковачев зановец (Chamaecytisys kovacevii) и Диекианов лопен (Verbascum dieckianum) а също и няколко вида орхидеи.

Привлекателен обитател на полу-естествените пасища е европейската земна катерица или лалугерът. Среща се в местността Ломовете на равното плато с льосови почви в най-горните части на каньона. За опазването на местообитанието на този приоритетен за ЕС вид (Приложение II на Директивата за местообитанията) от навлизане на храсти е необходима ниско-интензивна паша. Голяма част от тези пасища на плодородни льосови почви са превърнати в обработваеми земи, често оставяйки тясна ивица по продължение на краищата на каньона.

Пеперудата (Scolitantides orion, вписана като уязвим вид в Червената книга за европейските пеперуди е малка по размери, но много красива и обитава някои открити, скалисти южни склонове и възвишения в Русенски Лом. Това местообитание е класифицирано с код 6240 “Субпанонски степни тревни съобщества” според Директивата за местообитанията. Към момента повечето от тези места страдат от недоизпасване или изоставяне, от естествено захрастяване и превземане на площите им от габър.

Изоставянето е заплаха номер едно за сухите полу-естествени пасища с храстовидна растителност. Обезлюдяването на селските райони в последните години доведе до опростяване на прилаганите земеделски практики. Отдалечените пасища вече не се използват, а тези в непоредствена близост до селищата са преизпасани. Изгарянето на пасищата в ранна пролет и разпространението на агресивни плевели от съседните обработваеми земи са другите заплахи за местообитанието.

В зависимост от характерните тревни съобщества, сухите пасисища спадат към различни видове местообитания: 6250 “Панонски льосови степи” (на бедни льосови почви), 6210 “Полуестествени сухи тревисти и храстови съобщества на варовик ‘Festuco-Brometalia’ (на скалисти места)” и 40A0 “Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества” (храсти на льос) между другите. Оптимална за опазване на местообитанията е гъстота на животните при паша между 0,3 и 0,7 ЖЕ/ха.